Колянна Хирургия

Колянната хирургия е основната област, в която съм насочил своите интереси в последното десетилетие.
Коляното е най – голямата става в човека, изключително сложна като анатомия и биомеханика.
Възстановяването на травматичните и дегенеративните заболявания на коляното са представени в този раздел

Увреди на мениска

Менисците са две полулунни фиброхрущялни образувания, намиращи се в колянната става между големия пищял и бедрената кост. Тяхната функция е многостранна, но основната е да играят роля на абсорбери на стреса при движение на коляното. Увредите на менисците са чести и могат да се дължат на травма или са от дегенеративен характер. Счита се, че нелекуваната увреда на мениска води до постепенно увреждане на ставния хрущял в съседство и до начало на артрозата на коляното.
Лечението на менискалните увреди обикновено е оперативно – артроскопски асистирано отстраняване на увредената част на мениска.

Хрущялни увреди

Хрущялната тъкан покрива артикулиращите повърхности на ставите. Неговата роля е да осигури плавно и безболенено движение на костите една спрямо друга. Хрущялната тъкан е слабо кръвоснабдена и при увредата й възстановяването е трудно или невъзможно.

Въпреки това същетвуват множество методи – оперативни и неоперативни, за възстановяване на хрущяла. Техния ефект зависи от много фактори – възраст, площ на дефекта, наличието на деформации на ставата и други. Целта на терапията от ортопед специалист е да се избере подходящия по вид и обем метод на лечение за конкретния пациент и да се приложи в съответния стадий на хрущялната увреда.

Увреди на връзките на коляното

Коляното има сложна връзкова анатомия. Основните стабилизиращи структури са предната и задната кръстни връзки и вътрешната и външна колатерални връзки. Клинично най – значимата увреда е тази на предната кръстна връзка. Тя се получава при усукване на коляното и се характеризира със силна болка, оток в коляното и нестабилност на ставата. Предната кръстна връзка има минимален потенциал да зарастне, затова при нейната увреда най – често се прилага оперативно лечение – пластика на връзката със сухожилие от пациента. Съвременната концепция на тази хирургия е да се извърши под артроскопски контрол и фиксацията на трансплантата да бъде със стабилност, посволяваща ранно натоварване и раздвижване на оперираната става.

Колатералните връзки се намират извънставно и имат потенциал да зарастнат при правилно проведено лечение неоперативно  – с отбременяване и имобилизиране на колянната става за съответен период от време.

Смяна на колянна става

Смяната на колянната става представлява заменяне на увредената повърхност на бедрото и голямия пищял с метални изкуствени компоненти, като между тях се поставя полиетиленова вложка за да се намали коефициента на триене между изкуствените метални импланти.

Видове коленнни стави – съществуват множество различни модели коленни стави, но основните видове са със запазване или премахване на задната кръстна връзка и с мобилна или фиксирана тибиална платформа. Хирурга може най – добре да избере най – подходящия за пациента имплант в зависимост от индивидуалната анатомия на коляното и степента на артрозата и деформацията на ставата.

Пателарна нестабилност

Капачето на коляното може да бъде нестабилно в следствие на травма или на дисплазия на бедрената кост. Най- често има комбинация от двете прочини, което води до луксация ( изваждане ) на капачето. Състоянието може да бъде преодоляно само с имобилизация ( шиниране ) на коляното за определен период от време, но нерядко при значителна нестабилност или множество луксации се налага оперативно лечение – пластика на вътрешната връзка на капачето и при налична дисплазия – костни пластики с цел подобряване на биомеханиката на ставата

Хрущялни увреди и дисекиращ остеохондрит

Хрущялните увреди могат да засягат ограничен участък от ставните повърхности. Също така те могат да се дължат на нарушено кръвоснабдяване и костна некроза, т.нар. дисекиращ остеохондрит. В тези случаи и когато възрастта на пациента позволява, се извършват различни видове хрущялно възстановяване или хондропластика. Най – често използваните методи са микрофрактури ( пробиване на хрущяла под артроскопски контрол ), хондропластика с колагенови и други мембрани, мозаечна пластика.